"Моите легионери" (откъс)  


Корнелиу Кодряну
... Аз признавам всяка друга система, освен демокрацията...
... Народът действува не по своята воля (демократическата формула) , а съгласно законите. Аз имам предвид, не законите създаени от човека. Съществуват норми - естествените закони на живота, и съществуват норми - естествените закони на смъртта. Нацията се приближава към живота, или към смъртта , в зависимост от това какви закони следва. Необходимо е да се даде отговор на въпроса : КОЙ В НАЦИЯТА Е СПОСОБЕН ДА РАЗБЕРЕ ИЛИ ИНТУИТИВНО ДА ОСЪЗНАЕ ТЕЗИ НОРМИ ?! - Хората ?! Масите ?! Ако това беше така, аз мисля, че това означава да се очаква твърде много... Тълпата не е в състтояние да разбере даже съвсем елемнтарни закони. На тях се налага упорито да им се обяснява, и то по много пъти..., че даже и да се прибягва до санкции при необходимост...
За това да се изпече хлаб, да се направят обувки или плугове, да се обработва земята, да се управлява трамвай е необходимо да си специалист. А нима не е необходимо да си специалист за да изпълняваш една от най-трудните задачи - ръководството на нацията ?! Нима не е задължително, такъв човек да обладава определени качества ? Изводът е , че народът не може да управлява сам , себе си. Задължение на елита, е да го управлява. А именно: категория от хора, представляващи плът от плътта на нацията и обладаващи определени знания и способности. Подобно на това , как пчелите отглеждат свота "Царица-майка", така и народът е длъжен да отгледа своя елит. Кой избира елита ?! Масите ?! Съратници може да се намерят за всяка "идея" и избиратели за всеки кандидат за изборна длъжност. И при все, че това не зависи от разбирането на хората от тези "идеи", "закони", "кандидати", а от което е свършено от други: от ловкостта, с която отделните хора могат да спечелят благосклонността на масите. Няма нищо по-капризно и неустойчиво от мнението на тълпата. Критериите за избора й обикновено са: "Да пробваме сега нещо друго !". Този критерий за избор произлиза не в съответствие с уменията и знанията на отделния индивид, а от случайността и налучкването. Например , ако имаме две противоположни идеи, една от които е вярната, а другата измамната и в търсене на истината, която може да бъде само една, ние проведем гласуване, ще установим следното: например , едната е спечелила 10 000 гласа, а другата 10 050 , може ли тези 50 гласа да определят истината ?! Истината не зависи нито от болшинството, нито от малцинството. Тя има свои закони и тя тържествува , въпреки всяко болшинство,дори и най-авторитетното.
Може ли народът да избира своя лит ? Защо в такъв случай войниците да не избират своя генерал ?! Ако масата иска да избира своя елит, то тя задължително трябва да познава законите на ръководството на националния организъм и степента на съответствието на квалификацията и познанията на кандидатите за този пост, на тези закони. Разбира се масата не може да познава нито законите, нито самите кандидати. Ето защо ние смятаме, че ръковдният елит на страната не може да се избира от народа.Опит да се направи такъв избор, би дал болшинството от гласовете на този, който в тази страна е популярен сред народа - журналисти, писатели, спортисти, актьори ,музиканти и всякакъв род популисти... Когато масата се призове да избере елита, тя не само се оказва неспособна да стори това, но за капак и с малки изключения тя избира, хора които са възможно най-неподходящи. Демокрацията не просто отстранява националния елит, но и го заменя с най-неподходящите представители на нацията. Демокрацията избира хора, които са абсолютно лишени от съвест и морал: тези които са платили най-много, тези които са най-корумпирани, фокусници, шарлатани, демагози, способните да се представят в най-добра светлина по време на избирателната кампания. Само няколко свестни хора успяват да се проврат между тях и немного честни политици, но и те не остават такива задълго. Настоящият елит на нацията ще и трябва да бъде разгромен и отстранен...
Ето в какво се корени причината за всичкото останало зло: безнравствеността, моралното разложение, и порокът във всичките му форми, разграбването на богатствата на странат, безмилостната експоатация на народа, неговата нищета и страдания, безпорядъка и дезорганизацията в държавата, нашествието от всички страни на богати чуждестранни предприемачи, изкупуващи на безценица продукцията... Всяка страна е предложена на търг: "Кой ще даде повече?" В крайна сметка именно дотук ни доведе -демокрацията. В Румъния , особено след началото на войната, демокрацията създаде за нас, посредством изборната система "национален елит", основан не смелостта, не на любовта към своята страна, не на принесените жертви, а на предателството към родината, на удовлетворението на личния интерес, на завзетите в търговската сфера зони на влияние, обогатяването за сметка на експлоатацията, хищничеството и грабежа, на подлостта и интригите, които плетет за да се разделят с любимия си противник. Такъв "национален елит" , ако управлява страната, ще доведе до унищожението на Румъния.
И така румънският народ, днес е изправен пред лицето на проблема, от който зависят всички останали: това е замяната на фалшивия с истинския елит на нацията, национален, основаващ се на добродетели, на любопв и жертва заради своята страна, справедливост и любов към народа, честност, труд, ред и дисциплина, чест. Кой е длъжен да проведе тази замяна ?! Кой ще замени ози елит с настоящия ? Аз отговарям : който и да е, стига това да не е масата. Аз признавам всяка система, освен демокрацията, виждайки как тя унищожава народа на Румъния.
Новият румънски елит, както и всеки друг елит в света , е длъжен да се основава на принципите на социалния подбор. С други думи, категорията хора, изпъкващи с достойнства, които те култивират, се отбира по естествен път от голямата здрава маса на християните , работниците , навеки свързани със земята и страната. Тази категория хора, ще стане националния елит, предопределен да ръководи нашата нация.
Кога може и кога трябва да се съветваме с народа ? с него трябва да се съветваме преди приемането на важни решения, влияещи на неговото бъдеще, за да изрази своето мнение за това в състояние ли е или не, подготвен ли е духовно или не , за да тръгне по определен път.С него е нужно да се консултираме по въпроси, от които зависи неговата съдба. Ето какво означава да се съветваш с народа. Това не означава той да избира елита.
Но повтарям своя въпрос: "Кой ще укаже мястото на всеки, вътре в елита и кой ще оцени всеки човек , вътре в него? Кой ще осъществява подбора и кой ще посвещава (освещава) членовете на новия елит ?" Отговарям: един "предшестващ го елит" . Последният не избира и не посочва , но посвещава и поставя всеки на мястото, което е достигнал, благодарение на своите достойнства и способностти. Освещението провежда главата на елита, след консултация със своя елит. В тази връзка, националният елит е длъжен да бди за това , че да остави след себе си елит, който да го замени, който ще заеме неговото място, елит, който се строи не на принципите на родовата наследственост, а изключително на принципа на социалния подбор (т.е.-духовния), проведен с величавша степен на внимателност. Принципът на наследствеността сам по себе си се явява недостатъчен. В съответствие с принципите на социалния подбор, елитът постоянно трябва да поддържа своята енергия, заряд и сила , чрез подкрепления из глъбините на нацията. Главната историческа грешка се състои в това, че елитът, създаден по принципите на подбора, на следващия ден , отхвърля принципа по който се е зародил и го заменя с принципа на родовата наследственост и в същото време сам освещава тази несправедлива и порочна система на привилегиите, които предава по наследство.
Та нали демокрацията се е появила именно, като протест срещу тази грешка и за отстраняване на възпроизвеждащия се елит, за отмяната на наследствените привилегии.
Отказът от принципите на подбора, довел до възникването на фалшив и възпроизвеждащ се елит, което на свой ред довело до демократическото заблуждение. Принципът на подбора отстранява и принципа на избора и принципа на наследствеността. Те взаимно се изключват един друг, като между тях съществува конфликт, доколкото действува принципът на подбора и в този случай мнението и гласовете на масата няма никакво значение, поради факта, че последните гласуват за определен кандиодат и в такъв случай не се провежда подбор. Аналогично, ако се приемат принципите на социалния подбор, то наследствеността не би могла да играе никаква роля. Тези принципи са несъвместими , освен ако наистина наследникът, наистина не удовлетворява всички закони и изисквания на подбора.
А какво се случва , ако нацията няма елит - този първия , който е длъжен да "назначи" втория ? Отговарям с една фраза, съдържаща безспорната истина: - В такъв случай той трябва да се роди в борбата с дегенеративния фалшив елит, и то , отново следвайки основните принципи на подбора.
Следователно ролята на елита , може да се сумира така:
а) Да ръководи нацията, съгласно законите на живота на народа.
б) Да остави след себе елит, който да го замести, основан не на принципа на наследственността, а на принципа на подбора, доколкото този елит знае законите на живота и може да съди, за това , до каква степен хората съответствуват на тези закони , чрез своите умения и знания.
На какви принципи трябва да основа елитът ?
а) На душевната чистота ;
б) На способността на труд и на творчество ;
в) На мъжеството ;
г) На несломимостта и непрестанната борба с трудносъютите, сполетяващи нацията ;
д) На бедността, на точността, на доброволния отказ от натрупването на състояние ;
е) На вярата в Бога ;
ж) На любовта.

........................................


 

Сайт управляется системой uCoz